Има нещо в мирозданието, над което времето няма власт: това е човешкото сърце. Всичко останало се изтощава, износва се: способностите отслабват, силите ни изоставят, паметта се притъпява, но сърцето остава неизменно, то не бива да загуби способността си за любов, то трябва винаги да остава широко отворено за всичко високо и прекрасно, за всяка нужда, за всяка мъка. Сърцето човешко е растение, което не загива от бурята и лошото време, но зеленее и цъфти даже сред мразовитите снежни дни. През 1909 година с разрешение на духовната цензура е издаден „Дневник на православния свещеник”. Той е живял през 19 век, но името му не е упоменато. Дневникът съдържал тълкувания на библейски цитати. Тази книга била любима на последната руска императрица Александра Фьодоровна, тя не се разделяла с нея до края на дните си.Дневникът е преиздаден в първоначалния си вариант, едва в началото на 90-те години на 20 век от руското православно издателство „Лестница”. Дневникът съдържа 365 тълкования на библейски фрази, колкото са дните в годината. Това е календар - дневник, в който библейските мисли са изтълкувани в съвременен вариант. Мислите помагат на хората, да станат по-добри, по-толерантни и по-мъдри.
