„Още в самото началото трябва да се каже, че у нас писането на история е задача, предварително ограничавана от липсата на достатъчно документи. Или по-точно – от тяхното лошо стопанисване, затриване или дори умишлено укриване. Когато говорим за джаза, главната трудност е отсъствието на други, предходни опити, на които бих ме могли да се опрем, да използваме като отправна точка или подсещане. Владимир Гаджев я е преодолял. Не само защото е пряк наблюдател на случващото се през последните четири-пет десетилетия, но и заради начина, по който се отнася към архивите – внимателен техен събирач и тълкувател на българските културни процеси през XX в. изобщо. Затова нека не се заблуждаваме, че пред нас стои съчинение, което е просто хроника на почти вековният джаз в България. Защото става дума за една алтернативна история на българския XX в. и защото старанието да бъдат картотекирани (по-скоро картографирани) българските творци на джазовото изкуство е само част от много по-мащабен замисъл. Българският джаз тук е проектиран върху контактите му със света, в контекста на мястото на джаза в културата – с всички идеологизации, със скандалите и забраните. в една скрупульозна историческа перспектива джазът е показан динамично в опозицията високо/ниско – като възникнал в средата на развлечението, развил се в един момент до важна част от контракултурата, превърнал се в друг момент в синоним на елитарност...“ „...Историята на джаза, така, както я вижда Владимир Гаджев, е с отворен край. Тя е нещо като несвършващ сешън, който обаче непрекъснато заплашва да приключи. Авторът на тази история е видимо ангажиран със съвремието си, спазвайки не толкова прословутата максима „без гняв и пристрастие“, колкото идеята, че историята е учителка на живота. Модел за това е неговата книга. Тя помни, и то така, както не е присъщо на българското културно съзнание. Ето защо нека не приемаме редовете, посветени на живи участници в културния процес като субективни. Те са места на ангажирана памет.“ Йордан Ефтимов “.Съдържание на диска: 28.10.1933, Париж – “Комедиан хармонистс” – Creole Love Call – D. Ellington 22.10.1940 – “Ноел Шибу и неговия оркестър” – Bijou – N. Chiboust 24.10.1956, Западен Берлин – “Любо Д’Орио и неговият оркестър” – Boogie in B – Gebhardt 1962, Познан – “Джаз Аутсайдърс” – Outsideria – J. P. Wroblewski 1962, София – Биг бенд на БНР с диригент Милчо Левиев – Студия – М. Левиев 17.06.1967, Монтрьо – “Джаз Фокус’65” – Блус в 10 – М. Левиев 1976, София – “Симеон Щерев квартет” – Залез-изгрев – С. Щерев 1978, Пловдив – “Бели, зелени,червени” – Очите на Тереза – В. Николов 1979, София – “Любoмир Денев джаз трио и Петко Томанов” – Обряден танц – Л. Денев 1981, Хамбург – “Радка Тонеф квартет” – Bulgarian Folk Song-Fire – Folktheme 14.05.1982, Дрезден – “Суинг дикси-бенд Габрово” – Folks Dixie – Traditional 02.1984, Лион – Марио Станчев соло пиано – Un certain parfum – Folktheme 1985, Пловдив – “Веселин Николов джаз линия” – Право хоро – Д. Бърнев 01.1986, София – Дуо “Акустична версия” – A lyrical one – А. Дончев 1987, Русе – “Дуо Петър Петров/Теодосий Спасов” – 33/16 – Folktheme 1990, Пловдив – Милчо Левиев соло пиано – Women`s Dance – М. Левиев 1991, София – “Фолк-скат бенд”, Ст. Загора – Янинку – К. Тодоров ♦ ♦ ♦Владимир Гаджев (1944) е изтъкнат джазов критик, журналист и преподавател по социология на музиката и история на джаза в Нов български университет. През последните четири десетилетия е бил кореспондент на специализираните издания Melodie, Чехословакия и Jazz Forum, орган на Международната джазова федерация, както и сътрудник на списанията Jazz Podium, ФРГ и Musica Jazz, Италия. През 2000 г. германското издателство Konemann и българското „Кибеа“ отпечатаха за разпространение в цял свят неговата „Илюстрована енциклопедия на музикалните инструменти по света“ (художник Антон Радевски). През 2004 г. издателското ателие “Анго Боянов” даде път на книгата му A Love Supreme/Веселин Николов и неговите „Бели, зелени и червени“ – първият системен труд за изтъкнат български джазмен.
