Сърцето на медитацията – онова, което ѝ вдъхва живот – е състраданието. Тук не става дума за обичайното състрадание, а за онова, което се развива и задълбочава успоредно с мъдростта, плод на медитацията. Без тази основа всички други практики са безсмислени. За щастие, умът може да бъде научен на състрадание, а така обученият ум е плодородна почва за практиката на Великото съвършенство (дзогчен), която се смята за върховна духовна практика от много последователи на тибетския будизъм. С нейна помощ можем да достигнем до изначалното дълбинно осъзнаване и да започнем да го утвърждаваме и проявяваме в живота си. Мъдростта и състраданието, възникнали от това задълбочено прозрение, са много важни не само за индивидуалния ни напредък в медитацията, но и за всеобщия ни прогрес към по-мирен свят.
